ИЗГЛЕДИ
По проекциите на предмета не винаги може да се съди за истинските размери на самия предмет. Завъртането на предмета около някоя ос, като се запазват без промяна посоката на проектиране и проекционните равнини. Първият начин се нарича - въртене, а вторият - замяна на проекционните равнини.
Изгледът е правоъгълна проекция на видимата част на тялото, което се изобразява. Приема се, че при построяването на всеки изглед изобразяваното тяло се намира между окото на наблюдателя и проекционната равнина. За да могат при необходимост да се изобразяват шестте страни на тялото като видими, основните проекционни равнини са шест. Шестте проекционни равнини са стени на куб или паралелепипед, а в куба (паралелепипеда) се намира тялото,което се изобразява. Разрязва се кубът по ръбовете и се разгъва.Стените на куба, заедно с изображенията се склопяват до фронталната проекционна равнина
Проекциите на ръбовете ограничават проекциите на стената към тях. В най-общия случай проекцията на права е права. Положението на правата линия в пространството се определя от положението на кои да е две нейни точки. Следователно, за да получим проекция на права, практически е достатъчно да проектираме върху равнината две нейни точки и през получените проекции на точките да прекарваме права линия.
Cвалете помощен файл във формат GeoGebra
Чертежите, които се изобразяват се построяват и разполагат по описания до тук начин, са разбираеми за специалистите от всички европейски страни. Такава е задължителната система на изобразяване у нас. В някои страни се прилага дуго разположение на страните.
Изгледът отпред, който е проекция на детайла върху фронталната проекционна равнина, се нарича още главен изглед. Положението на детайла в главния изглед съответства на работното положение или на положението му при обработване на повечето му повърхнини. Главният изглед трябва да дава най-пълна представа за изобразения детайл. Той трябва да съдържа в истинска големина най-много отсечки, които са измерени на геометричните тела, от които се състои детайлът. Осите на повечето ротационни тела, от които се състои детайлът, трябва да са по възможност успоредни на фронталната проекционна равнина.
Много малко са детайлите, които се изобразяват чрез всичките шест изгледа. Броят и видът на необходимите изображения се определя за всеки детайл в зависимост от неговата форма.
Пълни и частични изгледи: Пълните изгледи са изображения на целия детайл. Частичният изглед е изображение на избран участък от детайла. Частичният изглед се ограничава с тънка вълнообразна линия или с тънка линия с чупки.
Основни и допълнителни изгледи: Основни са изгледите върху основните проекционни равнини. Допълнителни са изгледите върху равнини, които не са успоредни на основните проекционни равнини. Допълнителни изгледи се чертаят, когато някой елемент не е успореден на никоя от основните проекционни равнини. Детайлът се изобразява с главен и с допълнителен изглед, защото има наклонена част. Със стрелка задължително се означават посоката на наблюдение и едновременно с това посоката, в която трябва да се завърти при склопяване допълнителната проекционна равнина. Изгледът на конус отпред е равнобедрен триъгълник, с бедро най-лявата и най-дясната образуваща на конуса, а изгледът отгоре е кръг еднакъв с основата на конуса. Изгледът на цилиндър има изглед отгоре също кръг еднакъв на основата, а проекциите отпред и отстрани - правоъгълник с размери диаметъра на основата и височината на цилиндъра.
По-лесно се разчита допълнителният изглед, ако се намира в проекционна връзка с изображението, върху което се означава посоката на наблюдение на наклонената стена на детайла. Препоръчва се двете изображения да са близко. Обикновено допълнителните изгледи са частични.
Трите основни изгледа се разполагат по точно определени правила: Задължително е изгледът отгоре да е разположен точно под изгледа отпред. Задължително е изгледът отляво да е точно отдясно. Изгледът отляво и изгледът отгоре имат общ размер. Разстоянието между два изгледа, разположени в една ивица, не е точно определено.
Означаване и надписване на изгледи: Изображение, което не се намира в проекционна връзка с главното изображение и не заема определената му от схемата на разположението място, трябва да е надписано. Препоръчва се изгледът да се мести в чертожното поле. Нарушаването на проекционната връзка се допуска от стандарта, но не е желателно и може да бъде само в краен случай.
ПРИМЕР:
Изобразената постройка е с боядисан покрив. Дадени са в сантиметри размерите на изображенията отпред /фронталната проекция/ и страничната проекция /поглед отляво надясно/. Имаме равностранни триъгълници със страна 3 см и успоредници със страна 4 см.Колко боя са употребили, ако за боядисването на един квадратен метър са необходими 200 грама, а мащабът на чертежа е 1:200? Постройте първо третата проекция и съобразете как ще намерите лицата на частите на покрива. Отбележете решението в празната кутийка. При отговор близо до верния, ще получите съобщение: Правилно, в противен случай: Грешите! Ще намерите решението в помощния файл на Геогебра.
Cвалете помощен файл във формат GeoGebra