СЕЧЕНИЯТА
Вътрешните форми при отвори на детайлите не могат да се изяснят само чрез изглед в който ще бъдат изобразени с прекъснати линии. Освен това не е препоръчително да се оразмеряват невидими контури и ръбове изобразени с прекъсвани линии, затова се използват разрези и сечения, чрез които се “разкриват” вътрешните форми на детайлите. Съгласно БДС ISO 128 -
Сечение се нарича фигурата, в която секущата равнина пресича материала на обекта. Областите в сечението, където мислено е пресечен материал, се щриховат между ръбовете, ограничаващи тези области.
Тези ръбове се чертаят с дебели непрекъснати линии. За различните видове материал се използуват различни щриховки.
В различни области на приложения една и съща щриховка може да бъде използувана за различен материал. Например в машиностроенето метал се щрихова с тънки линии, наклонени на 45, или 135 градуса спрямо хоризонталата.
В архитектурата такава щриховка се използува за стоманобетон. Допустимо е при тънки части от сечението вместо да се щрихова, те да се почернят.
В изгледа, в който се посочва мястото на сечението, проекцията на секущата равнина се чертае с тънка прекъсната линия с точки и с дебели къси отсечки в краищата при смяна на посоката.
Сеченията се наричат изнесени, когато мястото на сечението и неговото изображение са отдалечени едно от друго. Когато сечението е изобразено върху изходното изображение на обекта, се нарича наложено.
В този случай, ръбовете на областите, в които е разрязан материал, се чертаят с тънки непрекъснати линии. Проекцията на секущата равнина може да се означи в двата края с еднакви големи латински букви, например А-.-.-А, а изнесеното сечение се означава със същите букви с тире между тях, например А-А.
Изнесеното сечение може да се изобрази без означение на продължението на проекцията на секущата равнина.